Новини

Единство в разнообразието
illumination

Скинията на единството е издигната; не се дръжте един към друг като с непознати. Вие сте плодовете на едно дърво и листата на една клонка.

— БАХАУЛЛА

illumination

Бахаите по цял свят са обединени от обща житейска философия, подчинена на високи морални ценности, съвременно мислене и ангажираност в служба на обществото

Като млад мъж Хизауа Хисани Муани решава, че смисълът на неговия живот ще бъде да помогне на своите сънародници африканци да излязат от блатото на бедността, расизма и неграмотността. За известно време той мислел, че кариера в политиката би бил най-добрият начин за постигане на тази цел. Но след като става бахай преди повече от 25 години, той концентрира усилията си върху пряка работа с хора в отдалечени селца по простички неща като писане и четене, здравeопазване и възпитание в морални ценности.

Тахире Санчес е мениджър на център за компютърно обучение в джунглите на Западна Панама. Основан в гимназията на село Солой, центърът обслужва местното племе нгаби-бугле. Самата г-жа Санчес е представител на този етнос, както е и второ поколение бахай. През почивните си дни тя, която има образование до девети клас, дава благотворителни уроци по ограмотяване и помага в бахайски образователно-изследователски център, който обслужва племето нгаби-бугле в региона. “Моята ежедневна цел, казва г-жа Санчес, е да служа на хората в моята общност”. В Норвегия Лассе Торесен прекарва дните си в преподаване и композиране на музика. Професор в Държавната музикална академия на Норвегия, той е широко уважаван като един от най-добрите норвежки композитори на съвременна класическа музика. За вдъхновение той често използва различни традиционни музикални стилове – от фолклорна норвежка музика до грегориански напеви. Неговите произведения, според критиците, синтезират както прости, така и сложни елементи, за да създадат нов израз на разнообразието. “Целта ми, казва проф. Торесен, е да изразя чрез музиката това, което съм осъзнал като духовни принципи за нашето съвремие”.

Въпреки разликите в своето културно наследство, образователен ценз и национален произход, Х. Муани, г-жа Санчес и проф. Торесен са обединени от общата си Бахайска вяра, както и от своята ангажираност с нейните идеи.

youth5_oct03_opt.jpeg

Хора от всяка националност, раса, етническа група и религиозен произход са обявили своята вяра в Бахаулла, което прави Световната бахайска общност може би най-многообразната човешка общност на планетата Земя. Тук са показани група млади хора от цял свят, служещи като доброволци в Бахайския световен център в гр. Хайфа, Израел.

Световната бахайска общност вероятно е най-многообразната и широкоразпространена организация в света. Тя е и сред най-единните организации – което е може би най-отличителната й характеристика.

Бахаите по света имат всякакъв религиозен произход – будисти, християни, индуси, джайнисти, мюсюлмани, сикхи, зороастрийци и анимисти. И въпреки това те изучават общи свещени писания, спазват един обединяващ кодекс от религиозни закони и се обръщат към една и съща международна административна система за напътствие.

Тяхното чувство за единство преминава отвъд общите теологични убеждения. То се изразява в постоянен ангажимент към една всеобща програма за морален, духовен и социален прогрес, който въплъщава най-извисените идеали на човечеството.

Поощряването на равнопоставеността между жените и мъжете е основен стремеж, както и потушаването на расовото и етническото противопоставяне. Друга главна цел е установяването на икономическа справедливост за всички народи, както и осигуряване на достъп до добро образование за всички хора по света. Общността избягва всякаква форма на предразсъдъци и предписва на своите последователи високи морални стандарти. Всеобщият мир и изграждането на единна световна общност са основен приоритет.

Всъщност няма друга световна организация с подобно разнообразие, основано на религиозен, политически или социален признак, с общност от последователи, отдадени на една толкова оригинална, хармонична и универсална визия за живота.

Източникът на тази философия е Бахаулла (1817г.-1892г.), основателят на Бахайската вяра. Персийски благородник, прекарал последните 40 години от живота си в затвор и заточение, той е автор на повече от 100 тома Писания, формиращи основата, върху която се гради Световната бахайска общност.

НАЧИН НА ЖИВОТ

От най-древни времена религията винаги е била мощна сила за личностна и социална трансформация. В живота както на отделните вярващи, така и на характерните общности, които е породила, Бахайската вяра представлява драматичен пример за силата на този принцип в действие.

Основният смисъл на живота за бахаите е да познаят и обикнат Бог и да допринесат за една вечно развиваща се световна цивилизация. Бахаите се стремят да изпълнят своята цел чрез широк диапазон от лични, семейни и обществени дейности. Бахайските писания, например, акцентират върху важността на молитвата и медитацията, силните семейни и брачни връзки, редовните богослужения в рамките на общността и полагането на усилия да се служи на света като цяло.

e16110ap_hizzaya_mwani_opt.jpeg

Д-р Хизауа Хисани Муани, програмен директор на програмата“ИЗДИГНИ”, вдъхновен от проекта на бахаите за ограмотяване в района на Западен Нил в Уганда, изигра ключова роля в разработването на оригинален и духовен подход по тази програма.

Роден през 1948 г. в Източна Африка, Хизауа Хисани Муани остава сирак на 3-годишна възраст. Осиновен и отгледан от богато индийско мюсюлманско семейство в Додома, Танзания, той израства в общество със силно изявена расова дискриминация и остро усеща жилото на расизма.

“Имаше места за европейци, места за индийци и места за африканци”, казва Х. Муани, описвайки условията отпреди 40 години. “По време на някои празненства, въпреки че бях мюсюлманин, аз трябваше да се храня отделно, след като всички хора се бяха разотишли. Разбрах, че общността не ме приемаше напълно, защото бях африканец. ”

Тези преживявания насочили Х. Муани в търсене на отговори – отговори за религията и начин да помогне на своя народ. “Преди възнамерявах да стана политик, понеже това изглеждаше най-добрият начин да променя нещата.”

През 1978 г., докато преподава в едно средно училище в Дар-ес-Салам, той попада на малка брошурка за Бахайската вяра и бива незабавно привлечен от Бахайската философия за единството.

illumination

Нека визията ви за света бъде глобална, а не ограничена до самите вас.

— БАХАУЛЛА

illumination

“Когато научих за бахайската концепция за единството на човечеството, силно се въодушевих, казва Х. Муани. Вдъхнових се от Бахайските учения, понеже те бяха свободни от предразсъдъци.”

Скоро след като става бахай, Х. Муани се премества в Демократична република Конго, за да подпомогне бахайски проект, насърчаващ развитието сред пигмейския народ байанда. Там той осъзнава, че грамотността, а не политиката, е жизненоважното средство за подпомагане на хората.

“Толкова хора в областта смятаха пигмеите за по-низши и различаващи се от другите човешки същества”, казва Х. Муани. “Постепенно, в процеса на ограмотяването, се видя, че те с нищо не се отличават от останалите.”

Той започва сериозно проучване на методите за ограмотяване на хората, придобивайки първо магистърска степен, а след това и докторат по темата. Днес той е програмен директор на “Програмата на Уганда за преобразяване чрез ограмотяване (ИЗДИГНИ)” - Uganda Program of Literacy for Transformation (UPLIFT). Това е вдъхновен от бахаите проект за ограмотяване, подпомагащ повече от 100 общности в отдалечения район на Западен Нил в североизточна Уганда.

Докато традиционните програми по ограмотяване се концентрират главно върху обучението на възрастни хора в четене и писане, методът “ИЗДИГНИ” включва и друг тип познания в своята учебна програма – например борба с маларията и как да се храним здравословно. Това е интегриран и цялостен подход, който позволява на повечето участници да се научат да четат и пишат в рамките на около 100 часа учебно време – за разлика от обичайно необходимите 200 до 300 часа.

Специфичният подход на “ИЗДИГНИ” е бил разработен до голяма степен от Х. Муани, който смята, че бахайските учения за единството са му помогнали да осъзнае, че обучението по грамотност би могло да бъде нещо повече от рутинно заучаване наизуст – то би могло да се превърне в част от интегриран подход за развитие.

“Ние разглеждаме частите на езика и опита и ги свързваме с цялото”, казва Х. Муани, обяснявайки своя метод за преподаване на грамотност сред народа алур в района на Западен Нил. “Например хората тук вярват, че магьосниците причиняват малария. Така че ние трябва да ги научим да използват съвременната медицина. Затова когато преподаваме думата “малария”, ние не правим това извън контекста, а я изучаваме във връзка с причините, лечението и превенцията на тази болест.

“Подходът е да се разгледат нуждите на общността като цяло и да се свърже съдържанието на програмата със специфичния живот на учениците”, казва Х. Муани.

СЛУЖБА НА ОБЩНОСТТА В ПАНАМА

В Панама по аналогичен начин Тахере Санчес и съпругът й Бенджамин са силно ангажирани със служба на своята общност – около 80 000 души от народа нгаби бугле, които живеят сред и около централните Кордилери в западна Панама. Свързани с общ език и разпръснати из целия регион, народът нгаби бугле съществува на границите на панамското общество и исторически е бил един от най-бедните.

През последните тридесет години около 8 000 представители на нгаби бугле приемат Бахайската вяра. Много от тях биват привлечени към Вярата поради местна племенна легенда, предричаща нова религия, която ще провъзгласи любов и единство.

С помощта на цялата Бахайска общност бахаите от нгаби бугле построяват Културния център в село Солой. Създаден през 1982 г., досега центърът е функционирал като програма за селскостопански изследвания, насърчавал е развитието на поредица от учебни класове в околните села, координирал е гимназиална образователна програма и е спонсорирал културни и фолклорни фестивали. Всички тези програми целят да комбинират традиционната мъдрост и култура със съвременните познания в образователна програма, подходяща за народа нгаби бугле, който преди е бил известен като народът гуайми.

tahireh_sanchez_new_opt.jpeg

Тахере Санчес с нейния съпруг Бенджамин, родена в семейство на бахаи. Нейните родители са първи от племето нгаби бугле, които станаха бахаи.

Г-жа Санчес и съпругът й са активни поддръжници на много от тези програми. Двамата са провеждали тренинг сесии по морално образование и са работили в радиостанцията на центъра, която излъчва на езика нгаби бугле и служи като връзка на общността.

Както и в случая с Х. Муани мотивацията за служба на общността е породена от тяхната Вяра. “Ако не бях бахай, щях да мисля по съвсем различен начин”, казва г-жа Санчес. “Щях да мисля единствено как да преживея деня, без да се вълнувам за бъдещето или как да направя нещо хубаво за другите – особено нещо, което ще донесе щастие и благоденствие на околните.”

Семейство Санчес се стремят да приложат принципите на Бахайската вяра и в личния си семеен живот. Това става особено очевидно в начина, по който техният семеен живот се различава от този на типичните нгаби бугле съпруг и съпруга. Както на много други места по света, в традиционните бракове жената е подчинена на мъжа. Ако съпружеската двойка има кон, мъжът се вози, докато жената върви пеша и жената обичайно поема цялата работа около готвенето, почистването и отглеждането на децата.

В своя дом семейство Санчес през годините са споделяли всички задължения в стремежа си да прилагат принципа за равнопоставеност между жените и мъжете. “В къщи готвим, понякога той, понякога аз”, казва г-жа Санчес. “Също така ту аз пера дрехите, ту той; опитваме се да покажем уважението си един към друг.”

Родителите на г-жа Санчес били сред първите хора от народа нгаби бугле, приели Бахайската вяра и г-жа Санчес била отгледана като бахай. Ефектът от ученията на Вярата за единството на всички хора става очевиден от самоувереността и откритостта, които г-жа Санчес излъчва към посетителите – качества, отличаващи я от околните, които традиционно са били силно изолирани и подозрителни към външни лица.

“Помежду си ние сме много сърдечни и много си общуваме”, казва г-жа Санчес. “Но много се боим да говорим и да се свързваме с външни хора. В моето семейство, обаче ме възпитаха да общувам и с други хора и да се отнасям към всички като с равни. Това ми позволява да излизам и да се сприятелявам с всякакви хора.”

След няколко години прекарани като правителствен инструктор по грамотност, през 2003 г. г-жа Санчес приема нова работа като координатор на компютърния учебен център, създаден в общественото средно училище в Солой, с помощта на агенция за развитие, вдъхновена от бахайските принципи.

“Опитът с Интернет е нещо наистина чудесно, чрез което можем да се свързваме със света и да получаваме информация от различни места, казва г-жа Санчес. Това ще позволи на целия свят да влезе при нас и е начин да общуваме с различни хора на равни начала.”

ВАЖНОСТТА НА МОЛИТВАТА

В Норвегия Лассе Торесен се стреми да изрази духовните принципи на Бахайската вяра чрез своята музика. В Бахайските писания се казва, че музиката е “духовна храна за душата и сърцето”, тя вдъхновява и мотивира.

“Човешкият дух трябва да мине през метаморфоза и да бъде трансформиран, докато не започне да отразява божествените качества”, казва проф. Торесен. “Молитвата и медитацията са важни средства и музиката може да се използва за интензивно засилване на този процес на трансформация”.

15_lasse1_opt.jpeg

Проф. Лассе Торесен

Като всички бахаи в света проф. Торесен отделя време да се моли поне веднъж дневно, избирайки от стотиците молитви, разкрити от Бахаулла и други централни фигури на Бахайската вяра, и прекарвайки поне няколко минути в тих размисъл или медитация. “В Бахайската вяра няма свещенослужители, няма гуру или други духовни водачи, така че методът на медитация зависи от конкретната личност”, казва проф. Торесен.

Възпитан в идеите на лютеранската църква, проф. Торесен се почувствал “спонтанно религиозен” като дете, но като тийнейджър започва да се съмнява в християнството и обявява себе си за атеист. “Като млад интелектуалец ми изглеждаше някак си нелогично да вярвам в Бог.” Но шокът, който преживява при вида на умиращия му баща, го подтиква да потърси истината отново в религията. “Аз не бях осъзнал реалността на смъртта.” казва той. “Така изведнъж аз се оказах атеист, изправен пред факта, че смъртта е крайната участ на всеки човек.”

Тогава, на двадесет и няколко години, той започва да проучва различни системи от вярвания, от будизъм и индуизъм до гръцка философия. През лятото на 1971 г. той научава за Бахайската вяра и мигновено бива привлечен от нея. Когато му представят Писания на Бахаулла, той почувствал, че “това твърде вероятно е Божие Откровение”, споделя проф. Торесен.

“Първо, аз видях в Бахайските писания някои извечни истини, които минават като нишка през всички религии, неща, свързани с вечността, необвързаността със света, добродетелност, справедливост и любов.

Бахайската вяра изглеждаше съзвучна на съвременната ситуация. От това, което бях изучавал, знаех, че всички се намираме в едно глобално село. А Бахаулла казва това преди повече от сто и петдесет години.”