Новини

Поздравление на директора на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет - Емил Велинов


Още...

Поздравления за бахайските общности по света

Обединено кралство, Тереза Мей, министър-председател: "Аз съм въодушевена да изпратя на Бахайските общности в Обединеното кралство моите...
Още...

Исторически сведения за Бахаулла
illumination

Това е Денят, в който най-щедрите Божии благословии се изляха върху хората, Денят, в който Неговата най-мощна милост бе вдъхната във всичко живо.
—  БАХАУЛЛА

illumination

СРЕД ЗАТВОРИТЕ с най-зловеща слава в Близкия Изток в средата на деветнадесети век е затворът “Черната яма” в Техеран – стар подземен резервоар за обществените бани, с единствен изход - тесен стръмен коридор от каменни стълби. Затворниците лежали сгушени един до друг в мръсотия, тънейки в непрогледната тъмнина на подземния студ и зловонния въздух.

В тази мрачна среда се разиграва отново едно от най-редките и вдъхновяващи религиозни събития – смъртен човек, с човешки образ, бива призован от Бог да донесе на света ново религиозно откровение.

Годината е 1852, а този човек е персийски благородник, известен днес като Бахаулла. По време на своето затворничество, докато е с оковани нозе и шестдесеткилограмова желязна верига около врата Си, Бахаулла получава Откровение за Божията воля за човешкия род.

Това събитие е сравнимо с великите моменти от древното минало, когато Бог се открива пред по-ранните Пратеници – когато Моисей застава пред горящия храст, когато Буда получава просветление под дървото Бодхи, когато Светият дух във формата на гълъб, слиза върху Исус Христос или когато Архангел Гавраил се явява на Пророка Мохамед.

Преживяванията на Бахаулла в Черната яма задвижват процес на религиозно Откровение, който през идните четиридесет години довежда до написването на много книги, послания и писма, формиращи ядрото на свещените писания на Бахайската вяра. В тези Писания Бахаулла очертава рамката за преустройството на човешкото общество във всички негови аспекти - духовни, морални, икономически, политически и философски.

В изминали епохи Божиите пратеници обичайно са представяли своите учения на човечеството, говорейки или проповядвайки. Тези потоци от Божествена мъдрост са били записвани от други хора, понякога докато Божият пратеник е бил все още между живите, а след Неговото възнесение - по памет, от Неговите последователи. Основателят на Бахайската вяра обаче сам записва за човечеството Откровението, което получава, или диктува Своето послание на вярващи, служили като Негови секретари.

Бахаулла разглежда не само вечните теологически и философски въпроси, които вълнуват човечеството от древни времена – като “Кой е Бог?”; “Какво е добрина?”; Защо сме се родили на този свят?, но и въпросите на съвременните мислители: “Какво движи човешката природа?”; “Възможен ли е наистина реален мир?”; “Бог интересува ли се все още от човешкия свят?”

От Словото на Бахаулла Световната бахайска общност черпи своето вдъхновение, открива своята морална сила и извлича своята творческа енергия.

Бахаулла, чието име на арабски език означава “Славата на Бог”, е роден на 12 ноември 1817 г. в Техеран, Иран. Син на богат министър – Мирза Бузург-и-Нури, рожденото име на Бахаулла е Хюсейн Али, а семейството му проследява родословното си дърво до великите династии от имперското минало на Иран. Като млад мъж Бахаулла води живот на принц, получавайки образование, състоящо се предимно от добиване на умения по езда, майсторско боравене със сабя, калиграфия и познания по класическа поезия.

През октомври 1835 г. Бахаулла сключва брак с Асие Ханум, дъщеря на друг благородник. Двамата имат три деца: син - Абдул Баха, роден през 1844 г., дъщеря – Бахие, родена през 1846 г. и по-малък син, Мехди, роден през 1848 г. Бахаулла се отказва от кариерата на бъдещ министър и избира да посвети енергията си на поредица от благотворителни дела, които му спечелват широка слава като “Баща на бедните”. Този привилегирован начин на живот бързо приключва след 1844 г., когато Бахаулла избира да стане един от водещите последователи на религиозното движение на Баб.

Предшестваща Бахайската вяра, религията на Баб преминава през Иран като вихрушка, пораждайки жестоки преследвания от страна на консервативния религиозен елит. След екзекуцията на Баб нейният Основател, през 1850 г. Бахаулла е арестуван и отведен във вериги и пешком в Техеран. Влиятелните членове на съда и духовенството искат смъртната Му присъда. Бахаулла обаче е защитен от личната Си репутация и общественото положение на Своето семейство, както и от протестите на западни посолства.

По тези причини вместо екзекуция Той е хвърлен през 1852 г. в зловещо известната Черна яма – затворът Сия Чал. Властите се надяват това да доведе до смъртта Му, но всъщност карцерът става арена на новото религиозно Откровение.

Бахаулла прекарва четири месеца в Черната яма, през които размишлява върху Своята мисия. “Аз бях човек като всеки друг, дремещ в своята постеля, когато внезапно бризът на Всеславния повя над Мен и Ме научи на цялото знание за това, което е било”, пише Бахаулла по-късно. “Това не е от Мен, а от Този, който е Всемогъщият и Всезнаещият. Той ми повели да издигна Своя глас между земята и небето....”

ЗАТОЧЕНИЕ

След като бива освободен от затвора, Бахаулла е изгонен от родната Си земя – това е началото на 40-годишно заточение, затворничество и преследване. Той бива изпратен първо в съседния град Багдад, пристигайки там през април 1853 г. Дванадесет месеца по-късно Той заминава за планинската пустош на Кюрдистан, където живее съвсем сам в продължение на две години, отдаден на размисъл за мащаба на мисията, за която е призован. Този преходен престой в Кюрдистан напомня за периодите на пълно усамотяване, предприети от основателите на другите велики световни религии, като пътуванията на Буда, четиридесетте дни и нощи, прекарани от Исус Христос в пустинята и оттеглянето на Пророка Мохамед в пещерата на планината Хира.

karta-21.jpg През 1856 г. в отговор на призивите на заточените последователи на Баб Бахаулла се завръща в Багдад. В резултат от Неговото подновено ръководство, авторитетът на Бабистката общност нараства, а репутацията на Бахаулла като духовен водач се разпространява из целия град. Страхувайки се, че славата на Бахаулла повторно ще запали ентусиазма на масите в Персия, правителството на шаха успешно внушава на османските власти да Го изпратят в още по-далечно заточение.

През април 1863 г., преди да напусне Багдад, Бахаулла и съратниците му вдигат лагер в градината на брега на река Тигър. Между 21 април и 2 май Бахаулла обявява пред придружаващите го последователи, че именно Той е Избраният, предсказан от Баб, както и Обещаният, когото предричат всички Свещени писания.

Тази градина става известна сред бахаите като градината Резван (“Рай” на арабски език). Годишнината на Дванадесетте дни, прекарани от Бахаулла в нея, се почита от бахаите като най-радостния Бахайски празник, Празникът Резван.

На 3 май 1863 г. Бахаулла напуска Багдад и е отпратен в Константинопол, столицата на Османската империя, придружаван от Своето семейство и избрани съратници. Междувременно Той се е превърнал в безкрайно обичана и почитана личност. Очевидци описват отпътуването Му по вълнуващ начин, отбелязвайки мъката и сълзите на много учени, правителствени фигури и наблюдатели, както и почестите, оказана Му от властите.

След четири месеца престой в Константинопол, Бахаулла е изпратен в Адрианопол (днешният град Одрин в Турция), пристигайки на 12 декември 1863 г. През петте години, прекарани там, репутацията на Бахаулла продължава да расте, привличайки оживения интерес на учени, правителствени фигури и дипломати.

През септември 1867 г. Бахаулла започва да пише поредица от Послания до световните лидери на Своето съвремие като император Наполеон III, Кралица Виктория, Кайзер Вилхелм I, Цар Александър II, Император Франц Йосиф, Папа Пий IX, Султан Абдул Азиз и персийския владетел Насередин Шах.

В тези Послания Бахаулла открито провъзгласява Своя ранг на Божи пратеник. Той известява зараждането на нова ера, но предупреждава, че тя ще бъде предшествана от катастрофални конвулсии в политическото и социалното устройство на света. За да облекчи прехода на човечеството към този нов световен ред, Бахаулла призовава световните лидери да спазват принципа на справедливостта. Той призовава за общо разоръжаване и насърчава владетелите да работят заедно под формата на федерално общество на народите. Само чрез колективни действия, противопоставящи се на войната, казва Той, би могъл да се установи траен мир.

Затвор Акка

Когато за първи път пристига в Акка, Бахаулла и семейството Му били затворени на брега на Средиземно море в този затвор.

Продължаващото подстрекаване от страна на неприятелите на Бахаулла принуждава турското правителство да изпрати заточениците в Акка (тогава наричан “Акър”), град-затвор в Отоманска Палестина. Акка отъждествявали с края на земята, крайна дестинация за най-лошите убийци, разбойници по пътищата и политически дисиденти. Крепостен град с мръсни улици и влажни, запустели къщи, в Акка нямало питейна вода и въздухът бил обичайно описван като толкова мръсен, че птиците, прелитащи над него, падали мъртви от небето.

В тази среда били изпратени Бахаулла и семейството Му на 31 август 1868 г. като последен етап от дългото Му изгнание. Той трябвало да прекара остатъка от живота Си, предстоящите 24 години, в Акка и околностите. Първоначално, затворен в казармите, Бахаулла и съратниците Му биват преместени по-късно в тясна къща в самия град. Изгнаниците, описвани пред обществеността като опасни еретици, трябвало да се справят с враждебността на местното население. Дори децата от семейството, когато се осмелявали да излязат навън, били преследвани и замервани с камъни. С течение на времето обаче духът на ученията на Бахаулла преодолял фанатизма и безразличието. Дори няколко от управителите и религиозните първенци на града, след като проучили принципите на Вярата, станали нейни въодушевени поддръжници. Както вече се било случило в Багдад и Адрианопол (Одрин) и този път моралната извисеност на Бахаулла постепенно спечелила възхищението и уважението на широката общественост.

В Акка Бахаулла написва Своя най-важен труд “Кетаб-е-Акдас” (“Най-святата Книга”). Известна сред бахаите с персийското си наименование, тя очертава фундаменталните закони и принципи, които трябва да бъдат спазвани от последователите на Бахаулла и полага основите на Бахайската администрация.

В края на 70-те години на 19 век на Бахулла се дава свободата да излиза извън градските стени и последователите Му имат възможност да се срещат с Него в относително спокойствие и свобода. Той се установява в дом, освободен по време на минала епидемия и така успява да посвети повече време на Своите писания.

На 29 май 1892 г. Бахаулла си отива от този свят. Останките Му биват положени в малка къща до мястото където, е живял, която в днешно време е известна като Бахджи. За бахаите гробницата на Бахаулла е най-святото място на земята.