Новини

Поздравление на директора на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет - Емил Велинов


Още...

Поздравления за бахайските общности по света

Обединено кралство, Тереза Мей, министър-председател: "Аз съм въодушевена да изпратя на Бахайските общности в Обединеното кралство моите...
Още...

За благоденствието на света
illumination

Всеки човек, надарен с проникновение, докато върви по земята, наистина се чувства засрамен, защото напълно съзнава, че това, което е източник на неговото благоденствие, богатство, мощ, възвисяване и власт, е по Божията воля самата земя, потъпквана от краката на хората.
—  БАХАУЛЛА

illumination

АНГАЖИРАНОСТТА на Бахайската общност със социалното и икономическото развитие се корени в нейните Свещени писания, които провъзгласяват, че всички човешки същества “са били създадени, за да развиват една вечнонапредваща цивилизация”. Бахаулла пише: “Бъдете силно загрижени за нуждите на епохата, в която живеете и съсредоточете дебатите си върху актуалното й състояние и изисквания”.От фундаментално значение за бахайските вярвания е убеждението, че всеки човек, всеки народ, всяка нация има своя роля, която трябва да изиграе в изграждането на едно мирно и проспериращо глобално общество. По думите на Абдул Баха:

“Честта и отличието на човек се състоят в това, че той, сред цялото многообразие на света, трябва да се превърне в източник на обществено добро. Можем ли да си представим по-голям дар от това, човек да погледне вътре в себе си и да открие, че благодарение на утвърждаващата Божия милост, се е превърнал в причина за мир и благоденствие, на щастие за своите съотечественици? Не, в името на единния истински Бог, няма по-голямо блаженство, няма по-пълна наслада от това...”

“Колко превъзходен, колко славен е човек, ако се надигне да изпълни своите отговорности; колко жалък и нищожен е, ако си затвори очите за добруването на обществото и погуби ценния си живот в преследване на собствените си себични интереси и лично добруване. Върховното щастие принадлежи на човека и той вижда Божиите знаци в света и в човешката душа, ако се носи на жребеца на извисените усилия на арената на цивилизацията и справедливостта.”

Бахайският опит в областта на развитието се простира назад до началото на Вярата в Иран през деветнадесети век. В тази страна общността от последователи е успяла, в рамките на няколко поколения, да се развие от население, състоящо се до голяма степен от неграмотни селяни до общност, чиито членове са били начело на много области на развитие. До 1973 г. например иранските бахаи бяха постигнали 100 % ниво на грамотност сред своите жени последователки под четиридесетгодишна възраст, в сравнение с националното ниво на грамотност сред женското население, което е било по-малко от 20%.

Широкото участие в социалното и икономическото развитие обаче е сравнително нова посока на действие за Световната бахайска общност. Тя нараства по значимост в началото на 80-те години, основно в резултат от нарастването на бахайското население в много страни. Последващото десетилетие представлява период на експериментиране, характеризиращ се едновременно с ентусиазъм и страхове, внимателно обмислено планиране и спонтанни действия, постижения и връщане назад. От този първоначален етап на разнообразни дейности, общността се възражда с работата по социално-икономическото развитие, здраво установена като черта на нейния органичен живот и с увеличена възможност за постепенно оформяне на отличителен бахайски подход.

Концепция

Бахаите гледат на развитието като на глобално начинание, чиято цел е да донесе просперитет на всички народи, начинание, което трябва да преследва своята цел в контекста на възникващата световна цивилизация. Човечеството, както обясняват Бахайските писания, преминава през период на преход, който най-добре може да бъде описан като преминаване от колективно детство към колективна зрялост. Отличителната черта на епохата на зрялост ще бъде обединението на човешката раса, което на свой ред изисква установяването на принципите на справедливостта. Настоящите огромни разлики между богати и бедни не могат да бъдат оставени да се задълбочават. Всички жители на земното кълбо трябва да имат възможността да се наслаждават на плодовете на едно материално и духовно проспериращо глобално общество. За създаването на такова общество е жизненоважно хората навсякъде по света да участват в конструктивните процеси, които ще доведат до неговото зараждане. Изграждането на капацитет в отделната личност, в общностите и в институциите за ефективно допринасяне към тези процеси е основна задача на развитието.

За индивида това означава развитие на набор от взаимозависими способности – научни, артистични, технически, социални, морални и духовни. Отделната личност трябва да бъде надарена с разбиране на концепциите, да има знание за фактите и да владее методите и уменията, нагласите и качествата, необходими за водене на продуктивен живот. Що се отнася до общността, изграждането на капацитет включва насърчаване на нейното развитие, така че тя да може да действа като околна среда за обогатяване на културата.

Освен обучението на отделната личност и култивирането на обществения живот, стратегиите за развитие трябва да обърнат внимание на заздравяване на организационните структури. На всяко ниво на обществото са необходими институции, които могат да действат като място, от което талантите и енергиите на отделните личности и групи да могат да бъдат изразявани в служба на обществото. Едно от тези постижения, с които Бахайската общност особено се гордее, е изграждането за 160 години на съществувание – и понякога при най-неблагоприятни обстоятелства – на структура от избрани тела, които оперират на местно, регионално, национално и международно ниво. Тази колективна йерархия позволява вземането на решения на възможно най-ниско ниво, осигурявайки по този начин уникално средство за действие в низините, като същевременно координира сътрудничеството в глобален мащаб. Бахайските усилия за развитие по цял свят се възползват от ръководството и подкрепата, осигурявани от този административен ред.

Изграждането на капацитета на народите по света и техните институции за ефективно участие в изплитането на тъканта на една просперираща цивилизация изисква огромно нарастване на техния достъп до знания. Имайки предвид, че една такава цивилизация ще трябва да осъзнава както материалните, така и духовните измерения на съществуването, теорията и практиката на развитие ще трябва да се опрат на двете основни системи от знание, които са задвижвали прогреса на човечеството през вековете – науката и религията. Чрез тези два инструмента опитът на човечеството е бил организиран, неговата околна среда – интерпретирана, неговите латентни възможности – изследвани, и неговият морален и интелектуален живот – дисциплинирани. Заедно, те са действали като истинските родители на цивилизацията.

Бахаите отхвърлят идеята, че има вътрешен конфликт между наука и религия, идея, доминирала интелектуалния дебат по време, когато самата концепция на всяка система е била повече от неадекватна. Хармонията между наука и религия е един от жизненоважните принципи на Бахайската вяра, която учи, че религията без наука се превръща в суеверие и фанатизъм, а науката без религия става просто инструмент на грубия материализъм.

Един повърхностен преглед на историческите сили, формиращи структурата на обществото, би трябвало да убеди дори най-страстните защитници на съвременните глобални политически възгледи, че излезлият извън контрол материален прогрес никога няма да доведе до истинско благоденствие. От сърцето на големите човешки маси може да се чуе един двойствен вик. От една страна, той призовава за разпростиране на плодовете на материалния прогрес до всички народи, но същевременно неговият апел за ценностите на духовната цивилизация е не по-малко належащ. Както казва Абдул Баха: “Материалната цивилизация е като стъклото на лампата. Божествената цивилизация е самата лампа, а стъклото без лампата е тъмно. Материалната цивилизация е като тялото. Независимо колко безкрайно грациозно, елегантно и красиво може да е, то е мъртва материя. Духовната цивилизация е като духа и тялото получава своя живот от духа...”

Подход

portugal_clean-upevora2.jpg

Проектите за развитие, организирани от бахайски общности по цял свят, са част от глобално начинание да се осигури благоденствие на всички народи в контекста на изграждащата се световна цивилизация. Проектите варират в мащаб и комплексност, като признават нуждата да се вземат предвид духовните и материалните аспекти на живота.

Бахайските дейности за развитие се ръководят от някои основни принципи. В Бахайската вяра е забранено агресивното пропагандиране на религиозни убеждения и проектите за развитие не се провеждат с цел да се постигне обществен ефект или като средство за приобщаване на хората към Бахайската вяра. Във връзка с това финансиране на проекти от хуманитарно естество може да бъде прието от правителствени или частни агенции, но бахаите не приемат и не използват средства от външни източници за напредъка на своите вътрешни обществени дела. Като религия естествено ние предлагаме възможности на хората да научат за принципите на Бахайската вяра и да се присъединят към нея; аналогично, съществува диапазон от дейности в рамките на общността, включително богослужения и образователни мероприятия, на които всички са добре дошли. Целта на бахайските дейности за развитие обаче е да ангажира бахайските общности в безкористна служба на обществото.

Начинанията за социално-икономическо развитие играят специфична роля в живота на Бахайската общност. Те представляват усилията на индивиди, групи и бахайски управителни съвети да прилагат своите религиозни принципи за постигането на материален и социален прогрес. Тяхната цел не е да служат само на бахаите, а на хора с всякакви вярвания и те се стремят да насърчават възможно най-широко участие.

Тъй като Бахайската общност е с глобален мащаб, тя преминава отвъд разделенията, познати в съвременното общество, като град/село; север/юг; развити/неразвити. Процесът на изграждане на капацитет за развитието, трябва да бъде задвижен напред във всяко кътче на света. В която и страна да живеят бахаите, дали в родната си страна или на друго място, те са морално привлечени към участие в този процес и допринасят със своите таланти за неговото развитие като членове на съответната Бахайска общност. Връзките на това сътрудничество минават отвъд националните граници и ресурсите се изливат от материално по-проспериращи страни към такива с по-малко средства. Бахаите вярват, че е право на всеки народ да следва своя собствен път на развитие и да ръководи своите собствени дела. Световната бахайска административна структура защитава това право. По този начин, въпреки че външна подкрепа и ресурси могат да бъдат лесно осигурени за даден проект, от тези, които го ръководят, зависи да определят дали съществува капацитет за конструктивното оползотворяване на такава подкрепа.

Напредъкът в областта на развитието от бахайска гледна точка зависи до голяма степен от естествените импулси в най-ниските нива на общността и от тези импулси той би трябвало да извлича своята мотивираща сила. Следователно като цяло бахайските усилия за социално и икономическо развитие започват със сравнително обикновен набор от дейности, които могат да бъдат управлявани от самата местна общност. Комплексността възниква естествено и по органичен начин – с постепенното постигане на успех от страна на участниците, с придобиването на опит и с нарастване степента на техния капацитет да вземат решения за своя духовен и материален прогрес и съответно да прилагат тези решения. Дейностите на местно ниво водят до проекти с по-устойчива природа и с по-амбициозни цели. Винаги се създават организационни структури за подкрепа на такива проекти, а някои от тези млади агенции притежават потенциала да еволюират в напълно развити организации за развитие, със способността да предприемат програми с широк обхват на действие.

Съществуването на една такава организация в даден регион или микрорайон е наложително, ако очакваме да се постигне значителен прогрес. Докато един изолиран проект може да доведе до осезаеми резултати, опитът от цял свят ясно демонстрира, че фрагментарни действия в областта на здравеопазването, образованието, селското стопанство и прочие не водят до устойчиво развитие. Тъй като нито една дисциплина сама по себе си не може да предложи разрешение на всички проблеми, затормозяващи човешкото общество, ефективното развитие недвусмислено изисква координирани, интердисциплинарни и мултисекторни действия. Необходими са организационни структури, способни да се справят с нарастващи степени на теоретична и административна сложност, които да интегрират усилия от различни области и да осигурят хармонизирането, нужно за системен напредък. Нарастващата мрежа от такива организации в световната бахайска общност позволява също така добре обмислени методи и подходи, възникнали в една страна или регион, да бъдат споделени с други, осигурявайки естествен проводник за потока от информация.

На каквото и ниво да функционират, централната тема на всички бахайски усилия за развитие е учението. Като членове на религиозна общност бахаите се придържат към общ комплекс от вярвания и фундаментални принципи. Въпреки това мъдрото прилагане на тези принципи с цел социална трансформация е нещо, на което трябва да се научим от опит. В сърцевината на всяко колективно действие следователно стои загрижеността за прилагането на духовни принципи. Тези принципи не само че сочат пътя към практически решения, но те пораждат нагласите, волята и динамиката, които улесняват приложението. Еднакво важни за учебния процес са научното съдържание и метода, защото под религиозна истина се имат предвид не само голи твърдения относно езотеричното, а изявления, които водят до експериментиране, приложение и създаване на системи и процеси, чиито резултати могат да бъдат установени чрез наблюдение и използване на разума. Освен това напредъкът на цивилизацията изисква мултиплициране на материалните средства, които могат да бъдат генерирани от научни постижения. Развитието на учебния процес тогава може да бъде описано като действие, размишление и консултация – проведени в светлината на ръководството, присъщо в религиозните учения и опирайки се на научно знание.

Систематизация на учебния метод

Със систематизирането от страна на бахайските агенции за развитие на знанията, генерирани чрез действие и размисъл, възниква процеса на учене, който е предварително условие, позволяващо на отделните личности, общности и институции да трансформират обществото. За да се улесни това учение за теорията на развитие и практика в рамките на Бахайската общност, беше създаден Отделът за социално и икономическо развитие ОСЕД (Office of Social and Economic Development - OSED) в Световния център на Бахайската вяра в Хайфа, Израел. Чрез мрежа от сътрудници, работещи в тази област, агенцията подкрепя организации, които вече действат комплексно. Освен това тя работи за достигането на нарастващ поток от ресурси до бахайските агенции за развитие, координирайки международния поток на тези ресурси и администрирайки част от фондовете, предназначени за тази цел. ОСЕД предлага и общи съвети, както технически, така и от друго естество в отговор на възникващите въпроси.

Функциите, изпълнявани от ОСЕД, му дават перспективата, необходима за събиране и систематизиране на учебния процес, засягащ развитието, осъществяващо се в бахайските общности по цял свят. Когато се идентифицират дадени подходи и методологии, които постигат особено добри резултати в някои области на действие, ОСЕД организира инициирането на пилотни проекти на различни континенти, като целта е да се усъвършенстват съдържанието и методите и да се съчетаят в една проверена програма. След това програмата се разпространява в световен мащаб, така че националните Бахайски общности да могат да я адаптират към специфичните си нужди, съгласно своите желания. Два примера ще послужат като илюстрация за разгръщането на този процес.

Идентифицирането на насоки в бахайските проекти по грамотност доведоха до възникването на Програмата за духовно укрепване и развитие на юноши на възраст между 12 и 15 години (Junior Youth Spiritual Empowerment Program). През 1994 г. работна група по образованието беше поканена от ОСЕД да анализира опита, придобит от бахайските общности в изкореняване на неграмотността. На тази основа бяха създадени пилотни проекти по ограмотяване в Камбоджа, Централноафриканската република и Гвиана. От тези и последвалите ги проекти стана ясно, че групата, която е най-отворена към програма, която помага за езиковото обучение и развитие, са юношите на възраст от 12 до 15 години. Освен чисто механични уроци по четене и писане програмата за духовно укрепване и развитие на юноши в съзряваща възраст цели да надари младите хора в тази възрастова група със способности за четене с добро ниво на разбиране и изразяване на мисли ясно и красноречиво. Акцентира се върху нуждата от позитивни думи и мисли, които да бъдат придружавани от чисти дела.

Здравеопазването е друга област на концентрирано усилие. През 80-те и началото на 90-те години бахаите организираха широк кръг от проекти по здравеопазването. Анализирайки техния опит, ОСЕД отбеляза, че най-успешните проекти бяха на мрежата от базово здравеопазване в Източна Африка, по-специално при насърчаването на обучението на обществени здравни работници. Лицата, ангажирани с проекта, бяха поканени от ОСЕД за консултация в края на 1996 г. От тези дискусии възникна програма, състояща се от задачи за обучаването на отделни личности на грижата за здравето в рамките на тяхната разширена семейна група и общност. В момента на организации от цял свят, работещи по развитието, се предлагат текстове за специализирани области като правилното хранене, здравеопаването на жената, предпазването от употреба на алкохол и СПИН. Сега те са в процес на изготвяне и въвеждане в практиката.

Принос към глобалния диалог за развитие

За Бахайската общност разширяващата се мрежа от дейности, описана в предходните пасажи, ще има значение за бъдещето. Опитът от прилагане на принципите на Писанията на Вярата към силно разнороден кръг от ситуации постепенно изясни разбирането на общността за текущите предизвикателства на развитието и я подготви да участва все по-уверено в световния диалог на тази тема.

78-india-csrd.jpg

Колоквиумът по наука, религия и развитие, проведен през ноември 2000 г. в Ню Делхи събра над 150 специалисти по развитието, както и религиозни лидери и учени. Обсъждани бяха въпросите как допълващите се системи на познание на науката и религията могат системно да бъдат прилагани към инициативите за развитие. Показани са представители на различни консултативни групи, които проведоха задълбочени дискусии по различни теми и докладваха своите заключения пред всички участници.

Бахайската международна общност /BIC/ участва в няколко важни международни срещи на високо ниво и в неправителствени форуми. Забележителни сред тях са Конференцията на обединените нации за околна среда и развитие - Форума за земята (The United Nations Conference on Environment and Development – the “Earth” Summit) в Рио де Жанейро през 1992 г., Световната среща на високо равнище за социално развитие (The World Summit for Social Development) в Копенхаген през 1995 г. и Четвъртата световна конференция за жените в Пекин през същата 1995 г., както и Световната конференция срещу расизма (World Conference against Racism) в Дърбан през 2001 г.

Поради глобалните си възгледи за света, основаващи се на Бахайската система от вярвания, общността проявява особено силен интерес към дискусии, изучаващи приноса на религията към въпросите на развитието. Сред тях са Конференция за диалога за развитие на световните религии (World Faiths Development Dialogue Conference), спонсорирана съвместно от Световната банка и Архиепископа на Кентърбъри, която се проведе в Ламбет Палас през 1998 г. и Парламента на световните религии (Parliament of the World’s Religions), проведен през 1999 г. в Южна Африка. Особено значително беше участието от 1995 г. до 2000 г. в проект, спонсориран от Международния център за изследвания на развитието (International Development Research Centre – IDRC) в Канада, който анализира взаимовръзката между наука, религия и развитие.

Общността намира в тази поредица от дейности големи възможности за изразяване на бахайските принципи в областта на развитието. По време на Форума за Земята Бахайската международна общност представи пред пленарната сесия от името на всички религиозни неправителствени организации изявление, заключаващо, че “Дълбоките и мащабни промени, единството и безпрецедентното сътрудничество, необходимо да се преориентира светът към екологично устойчиво и справедливо бъдеще, ще станат възможни само чрез докосване до човешкия дух, чрез позоваване на тези универсални ценности, които единствени могат да вдъхновят отделни личности и народи да действат съгласно дългосрочните интереси на планетата и човечеството като цяло.”

Два основни документа на Бахайската международна общност развиват тази концепция в по-голяма дълбочина: “Благоденствието на човечеството” (The Prosperity of Humankind), разпространен на Световната среща на върха за социално развитие и “Да ценим духовността в развитието – начални съображения относно създаването на духовно базирани индикатори за развитие”, подготвена за представяне на Световната конференция на религиите за диалог за развитие (The World Faiths Development Dialogue Conference). Първото от тези изявления, което дефинира човешкото благоденствие както в духовни, така и в материални категории, дава един искрен анализ на преобладаващите материалистични идеи и практики в областта на развитието и предлага стратегия за развитие, целяща овластяване на голяма част от човечеството да поеме отговорност при сформиране на бъдещето на планетата. “Да ценим духовността в развитието” предлага пет принципа от фундаментално значение за изграждане на цивилизация, която е справедлива, единна и устойчива - единство в разнообразието, справедливост, равнопоставеност на половете, благонадеждност и морално лидерство, независимо проучване на истината. Изявлението продължава, като съсредоточава вниманието върху области от работата, които би трябвало да бъдат с приоритетно значение в прилагането на тези принципи – икономическо развитие, образование, съобразяване с нуждите на околната среда, посрещане на основни нужди от храна, здравеопазване и подслон, и управление и демократично участие.

С изтичането на двадесети век бахайските институции достигат до заключението, че е необходим постоянен форум за продължаващото задълбочено проучване на духовната и материалната основа на развитието. В резултат беше създаден Институтът за изучаване на глобалното благоденствие (Institute for Studies in Global Prosperity), чиято първа инициатива, през ноември 2000 г., беше да спонсорира колоквиум за науката, религията и развитието в Ню Делхи, Индия. Тази конференция, посветена на дискусия за интегриране на религиозните ценности и научните методи в работата по развитието, събра над сто представители на неправителствени организации от всички региони на страната. Силно насърчен от успеха на събитието и от провокираната реакция, Институтът за изучаване на глобалния просперитет сега задвижва подобен процес на консултация с организации на гражданското общество по цял свят.

Никой сериозен наблюдател не може да не оцени необходимостта от масивните инвестиции в човешки и материални ресурси, които правителствата и организациите на гражданското общество отделят за повишаване просперитета на човешката раса или да не отбележи интелигентността и духа на идеализъм, вдъхновяващи тази дейност. Ангажирана с разширяването на своите собствени програми за развитие, Бахайската общност продължава да прецизира своята визия, че ключът към успешното развитие е изграждането на способности. Една такава визия изисква ангажирането на хора навсякъде по света с генерирането и прилагането на знание. Духовните принципи и научните методи могат да послужат като посредници на такъв ангажимент. В споделянето на така придобитите знания според Бахайската общност лежи нейният най-полезен принос към глобалния диалог за развитие.