Новини

Абдул Баха за расизма
illumination

Божията религия е за любов и единство, не я превръщайте в причина за враждебност и разногласия.
—  БАХАУЛЛА

illumination

Според словата на Стария завет Бог казва: “Нека направим човека по Наш образ и подобие.” Това показва, че човек е образ и подобие на Бог – с други думи, съвършенствата на Бог, божествените добродетели са отразени или разкрити в реалността на човека. Както светлината и блясъка на слънцето, когато попаднат върху полирано огледало биват напълно и прекрасно отразени, по подобен начин качествата и атрибутите на Божествеността се излъчват от дълбините на чистото човешко сърце. Това е доказателство, че човек е най-благородното Божие създание.

По-конкретно, как човек е образ и подобие на Бог и по какъв признак или критерий тя или той могат да бъдат премерени и оценени. Този признак не може да бъде нищо друго освен божествените добродетели, разкрити в жената или мъжа. Ето защо всеки човек, надарен с божествени качества, който отразява небесните морални качества и съвършенства, който е изражение на идеални и похвални атрибути, е наистина Божи образ и подобие. Ако човек притежава богатство, можем ли да го наречем Божи образ и подобие? Критерии ли са за божествена близост човешката слава и известност? Можем ли да кажем, че човек с даден цвят на кожата – била тя бяла, черна, кафява, жълта или червена – е истински образ и подобие на своя Създател? Трябва да стигнем до заключението, че цветът не е начинът на оценяване и че той е без значение, понеже цветът на кожата е случаен в природата. От основно значение са човешкият дух и интелигентност. Цветът или расата не са важни. Този, който е Божи образ и подобие, който е проявление на Божиите дарове, той е приемлив на Божия праг – независимо дали цветът му е бял, черен или кафяв. Човек не е човек само поради телесните си атрибути. Стандартът на божествената мяра и присъда са неговата интелигентност и дух.

Сърцето на един човек може да е чисто и бяло, въпреки че кожата му отвън е черна, а сърцето на друг може да е черно и греховно, въпреки че расовият цвят на кожата му е бял. Единствено характерът и чистотата на сърцето са важни.”

— Откъси от беседа, изнесена от Абдул Баха на Четвъртата годишна конференция на Националната асоциация за напредък на цветнокожите, на 30 април 1912 г., Хендъл Хол, Чикаго, Илинойс, САЩ.