Божията религия е за любов и единство, не я превръщайте в причина за враждебност и разногласия.
— БАХАУЛЛА
Според словата на Стария завет Бог казва: “Нека
направим човека по Наш образ и подобие.” Това показва, че човек е образ
и подобие на Бог – с други думи, съвършенствата на Бог, божествените
добродетели са отразени или разкрити в реалността на човека. Както
светлината и блясъка на слънцето, когато попаднат върху полирано
огледало биват напълно и прекрасно отразени, по подобен начин
качествата и атрибутите на Божествеността се излъчват от дълбините на
чистото човешко сърце. Това е доказателство, че човек е
най-благородното Божие създание.
По-конкретно,
как човек е образ и подобие на Бог и по какъв признак или критерий тя
или той могат да бъдат премерени и оценени. Този признак не може да
бъде нищо друго освен божествените добродетели, разкрити в жената или
мъжа. Ето защо всеки човек, надарен с божествени качества, който
отразява небесните морални качества и съвършенства, който е изражение
на идеални и похвални атрибути, е наистина Божи образ и подобие. Ако
човек притежава богатство, можем ли да го наречем Божи образ и подобие?
Критерии ли са за божествена близост човешката слава и известност?
Можем ли да кажем, че човек с даден цвят на кожата – била тя бяла,
черна, кафява, жълта или червена – е истински образ и подобие на своя
Създател? Трябва да стигнем до заключението, че цветът не е начинът на
оценяване и че той е без значение, понеже цветът на кожата е случаен в
природата. От основно значение са човешкият дух и интелигентност.
Цветът или расата не са важни. Този, който е Божи образ и подобие,
който е проявление на Божиите дарове, той е приемлив на Божия праг –
независимо дали цветът му е бял, черен или кафяв. Човек не е човек само
поради телесните си атрибути. Стандартът на божествената мяра и присъда
са неговата интелигентност и дух.
Сърцето
на един човек може да е чисто и бяло, въпреки че кожата му отвън е
черна, а сърцето на друг може да е черно и греховно, въпреки че
расовият цвят на кожата му е бял. Единствено характерът и чистотата на
сърцето са важни.”
— Откъси от
беседа, изнесена от Абдул Баха на Четвъртата годишна конференция на
Националната асоциация за напредък на цветнокожите, на 30 април 1912
г., Хендъл Хол, Чикаго, Илинойс, САЩ.
|