Новини

Поздравление на директора на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет - Емил Велинов


Още...

Поздравления за бахайските общности по света

Обединено кралство, Тереза Мей, министър-председател: "Аз съм въодушевена да изпратя на Бахайските общности в Обединеното кралство моите...
Още...

Век на растеж и развитие
illumination

Моята цел не е нищо друго освен усъвършенстването на света и спокойствието на неговите народи.
—  БАХАУЛЛА

illumination

ПО ВРЕМЕ на възнесението на Бахаулла през 1892 г. в света е имало 50 000 бахаи. Бахайската вяра била разпространена вече в повечето страни и територии на Средния изток и на Индийския субконтинент. В Европа, двата Американски континента, Австралоазия и по-голямата част от Азия обаче ученията на Бахаулла били неизвестни.

Днес Бахайската вяра е религията с най-широко географско разпространение след християнството, с общности в поне 235 страни и независими територии. В света има повече от пет милиона бахаи, сто пъти повече спрямо 1892 г.

Историята на този растеж и разширяване е тясно свързана с две централни фигури в Бахайската вяра – Абдул Баха и Шоги Ефенди, които, спазвайки и следвайки Завета на Бахаулла, ръководят Вярата след възнесението на Му през 1892 г.

Управлението на Бахайската вяра сега се осъществява от демократично избрани институции. Ролята, изиграна от Абдул Баха, Шоги Ефенди и тези институции, за поддържането на жизненоважното единство на Бахайската вяра, е без паралел в религиозната история на човечеството.

Въпросът за религиозното унаследяване е бил жизненоважен за всички религии. Неспособността той да бъде разрешен неизбежно води до разцепление. В наше време съществуват над 2000 християнски секти, 1000 или повече мюсюлмански подгрупи и сходни разделения в индуизма, будизма и юдаизма. Много от тези секти са възникнали поради разногласия относно това, кой има упълномощено право и авторитет да тълкува Свещените писания.

Бахаулла предотвратява разделението в Бахайската вяра чрез едно привидно просто средство, а именно - като оставя завещание-завет. В него Той не само назначава Своя първороден син Абдул Баха за Център на Своя Завет, но и му дава ясно изразени пълномощия да тълкува Неговите писания и да бъде привлекателна точка за обединяване на общността.

Абдул Баха, Учителят

55-abdul-bahaparis.jpg

Най-възрастният син на Бахаулла – Абдул Баха, е посочен от Своя баща  за Център на  Неговия Завет и упълномощен тълкувател и разяснител на Нвговото слово след Неговото възнесение.  Известен като “Учителят”, Абдул Баха изиграва жизненоважна роля за предотвратяване на разцеплението на Бахайската вяра на различни секти.

Абдул Баха е роден на 23 май 1844 г., нощта, в която Баб обявява Своята мисия. Като дете заедно с Баща си Той понася страданията по време на преследванията срещу последователите на Баб, а по-късно и срещу Самия Бахаулла.

Абдул Баха е едва на осем години, когато Бахаулла за първи път е хвърлен в затвора. Той Го посещава там и желязната яка и вериги около шията на Баща Му се запечатват в съзнанието Му за цял живот.

С течение на годините Абдул Баха става най-близък сподвижник на Своя Баща и изпълнява много важни задачи от Негово име. Той приема предварително многобройните посетители, дошли да се срещнат с Бахаулла и Го защитава от лекомислени или недобросъвестни вмешателства в Неговата работа.

В Акка, когато почти цялата група бахаи там се разболяват от тиф, малария и дизентерия, Абдул Баха без почивка се грижи за болните. В резултат на изтощението самият Той се разболява и остава в критично състояние в продължение на месец.

Проявяваните от Него качества като жертвоготовност, огромно смирение и ерудиция, и очевидно засвидетелстваното възхищение от страна на Бахаулла, скоро спечелват на Абдул Баха името “Учителят”. Това звание се използва и до днес от бахаите при споменаването Му.

Въпреки изричната формулировка в завещанието на Бахаулла, някои ревниви роднини правят опит да узурпират позицията на Абдул Баха след кончината на Бахаулла, искайки да организират своя група от последователи.

Важното е – като се има предвид бързата поява на разкол в другите световни религии – че никоя от появилите се в резултат на горните действия дисидентски групи не успява да се задържи или да създаде разцепление в Бахайската вяра. В крайна сметка всяка група се разпада след смъртта на нейния водач и никакви секти или деноминации не са оцелели. Бахаите отдават това единство на силата на “Завета”.

Абдул Баха изиграва ключова роля в интерпретирането на Посланието на своя Баща по начин, който западният свят би могъл да разбере - постижение, което до голяма степен ускорява трансформацията на Бахайската вяра от незначително движение в Средния изток до световна религия, каквато то представлява днес.

След кончината на Бахаулла Абдул Баха остава заточеник в Отоманската империя. Чрез писма и пряк контакт с ранните вярващи от Западния свят, които пътували до Палестина, Той напътства разпространението на Вярата.

След Младотурската революция Абдул Баха получава свободата да пътува. През август 1911г. Той напуска Светата земя за четиримесечна визита в Европа, спирайки в Лондон и Париж. Там се среща с ранните бахаи от западния свят и всеки ден изнася беседи за Вярата.

През следващата пролет Абдул Баха започва едногодишна обиколка, отново посещавайки Европа, а след това САЩ и Канада. По време на посещенията си в повече от 40 града в Северна Америка, Той бива посрещнат с уважение и възхита не само от Бахайската общност, но и от цялата общественост. От град на град, Той е канен да говори в църкви и синагоги, както и пред високопоставени групи от хора и организации. В резултат на това Бахайската общност се установява като значима нова сила за социална реформа и религиозно обновление. Посланието на Бахаулла - с Неговия призив за ново и мирно човешко общество – бивапровъзгласено в индустриализирания свят.

При избухването на Първата световна война Абдул Баха отново е в Светата земя. В своите речи-обръщения към Западния свят Той предупреждава за надигащото се бедствие и говори непрестанно за нуждата от установяване на световно общество на народите, което би могло да предотврати един такъв конфликт.

По време на войната Абдул Баха живее и работи, спазвайки принципите, които Той и Бахаулла проповядвали. Лично организира голям селскостопански проект близо до Тибериас, който се превръща във важен източник на пшеница за района и помага да се избегне гладът в тази област. За тези хуманитарни дела в края на войната британското правителство присъжда на Абдул Баха рицарско звание - "Пер на британската империя".

ЕПОХАТА НА ПАЗИТЕЛЯ – ДЕЙНОСТТА НА ШОГИ ЕФЕНДИ

63-shoghirose.jpg

 Шоги Ефенди, известен като Пазителя, ръководи Бахайската вяра от 1921 г. до смъртта си през 1957 г.

На 28 ноември 1921 г. Абдул Баха напуска земния живот. Също като Своя Баща, Абдул Баха е загрижен за опасността от религиозно разцепление след Неговата смърт. Затова и Той оставя ясно и изрично завещание – продължение на Завета, установен от Бахаулла.

В този документ Абдул Баха упълномощава Своя най-възрастен внук Шоги Ефенди Рабани, да Го наследи като “Пазител” на Бахайската вяра. Институцията на Пазител е предвидена от Бахаулла.

Така Шоги Ефенди е определен като упълномощен тълкувател на Бахайските учения. Роден в Акка на 1 март 1897 г., Шоги Ефенди прекарва голяма част от ранното си детство на коляното на Абдул Баха. По-късно той учи в Американския университет в Бейрут, а след това следва в Оксфордския университет в Англия, където влликолепно овладява английския език и се запознава издълбоко със западната култура.

По времето на Шоги Ефенди Бахайската вяра се превръща в истинския смисъл на думата в световна религия. Когато Абдул Баха умира през 1921 г. в света е имало 100 000 бахаи. Повечето били иранци, живеещи в Иран или други страни на Средния изток. Шепа последователи живеели в Индия, Европа и Северна Америка – общо около 35 страни. Тридесет и шест години по-късно, след смъртта на Шоги Ефенди през 1957 г., е имало близо 400 000 бахаи, живеещи в повече от 200 страни, територии и колонии.

Писмата на Шоги Ефенди дават насоки за системата от избори и колективното вземане на решения, която се е превърнала в една от отличителните черти на Бахайската вяра. Той пише писма до прохождащите бахайски институции, които тълкуват широк кръг от въпроси на Бахайските учения - от принципите на семейния живот до идеята за световно правителство. Шоги Ефенди обяснява взаимовръзката на Бахайската вяра с други религии и доктрини. Неговите ясни и проницателни писма помагат за по-нататъшното изясняване на характерните бахайски възгледи по теми като етика, теология и история.

Ясната визия на Шоги Ефенди за Бахайската вяра като Божието откровение за нашата епоха и неговата сигурност в нейния бъдещ триумф помага за вдъхновяването на поколение от вярващи, които въпреки че били малобройни, разпространили Посланието на Бахаулла до всяко кътче на земното кълбо.

Световен дом на справедливостта

seatuhj.jpg

Седалището на Световния дом на справедливостта, Хайфа, Израел.

По време на внезапната кончина на Шоги Ефенди през 1957 г., Вярата вече има изградена широка основа от национални и местни духовни съвети, които позволяват организирането на избор на Световен дом на справедливостта, международното управително тяло, предвидено от Бахаулла.

За бахаите дългоочакваният избор на първия Световен дом на справедливостта на 21 април 1963 г. представлява събитие с изключително значение. Бахаулла предписва създаването му, облича го с властта и пълномощията да изработва законодателство по всички въпроси, които не са изрично очертани в Бахайските свещени писания и обещава, че тази върховна институция ще бъде непогрешимо напътствана свише в своите решения.

Деветимата членове, избрани тогава с тайно гласуване, представяли четири континента, произхождали от трите основни религии – еврейска, християнска и мюсюлманска и били от няколко различни етнически групи. Оттогава изборите за Световен дом на справедливостта се провеждат на всеки пет години.

Като върховна институция на Бахайската вяра Световният дом на справедливостта има задачата да ръководи растежа и развитието на Световната бахайска общност.

През 1963 г. членовете на Световната бахайска общност достигат 400 000. Бахаи по това време живеят в 11 000 населени места и са организирани в 56 национални и регионални общности. През 2004 г. има повече от 5 милиона бахаи, живеещи в над 100 000 населени места и организирани в 183 национални общности.