Новини

Поздравление на директора на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет - Емил Велинов


Още...

Поздравления за бахайските общности по света

Обединено кралство, Тереза Мей, министър-председател: "Аз съм въодушевена да изпратя на Бахайските общности в Обединеното кралство моите...
Още...

Баб - Предтечата на Бахаулла
illumination

Пътят, водещ към единството, е този на любовта и състраданието, а не на силата и принуждението.
—  БАХАУЛЛА

illumination

Началото на деветнадесети век е период на месиански очаквания в много страни по света. Дълбоко разтревожени от потенциалните последствия на научните изследвания и индустриализацията, искрените вярващи от различен верски произход се обръщат към свещените писания на своите религии, за да проумеят ускоряващите се процеси на промяна.

В Европа и Америка групи като тамплиерите и милириетите вярват, че са открили в християнските свещени книги доказателства, поддържащи тяхното убеждение, че историята е приключила и Второто пришествие на Исус Христос предстои. Забележително сходни вълнения се зараждат в Средния изток около вярата, че предстои сбъдването на различни пророчества от Корана и ислямските традиции.

Най-драматичното движение през този век възниква в Иран. То е съсредоточено върху личността и ученията на млад търговец от град Шираз, влязъл в историята като Баб. От 1844 г. до 1863 г. персийци от всяка класа били стихийно обхванати от надежда и въодушевление, вдъхновени от изявлението на Баб, че Божият ден предстои и че Той самият е Обещаният в ислямските свещени писания. Човечеството стои, провъзгласява Той, на границата на епоха, която ще стане свидетел на преустройството на всички аспекти на човешкото съществувание.

В някои отношения ролята на Баб може да бъде сравнена с тази на Йоан Кръстител при зараждането на християнството. Баб бил предшественикът на Бахаулла – Неговата основна мисия била да подготви пътя за идването на Бахаулла. По тази причина провъзгласяването на Вярата на Баб се счита от бахаите като равностойно с провъзгласяването на Бахайската вяра – и нейната цел бива изпълнена, когато през 1863 г. Бахаулла провъзгласява, че Той е Обещаният, предсказан от Баб.

ЕДНА НЕЗАВИСИМА РЕЛИГИЯ

В същото време обаче Баб основава независима религия със свои отличителни особености. Известно като Бабистката вяра, това религиозно откровение поражда своя собствена активна общност, притежава свои свещени писания и оставя свой собствен белег в историята.

Вярата на Баб е провъзгласена на 23 май 1844 г., когато Баб, тогава 25-годишен търговец в иранския град Шираз, обяснява, че Той е Обещаният в исляма “Каем” – означаващ “Този, който ще се надигне”. Въпреки че рожденото име на младия търговец било Саид Али-Мохамед, Той приема прозвището Баб, означаващо Порта или Врата на арабски език. Баб обяснява, че Неговото идване, отваря дверите, през които световният Божи Пратеник, очакваният от цялото човечество, скоро ще се появи.

18_shirazext.jpg

Горната част на сградата, където Баб провъзгласява Своята мисия на 23 май 1844 г. в гр. Шираз, Иран.

Всички хроники свидетелстват, че Баб бил необикновено дете. Роден на 20 октомври 1819 г., Той притежавал учудваща мъдрост и благородство, напомнящи за младия Исус. При достигане на зряла възраст, Баб се присъединил към семейния бизнес на своя чичо. Неговата честност и набожност Му спечелват уважението на търговците, с които общува. Той става известен и с щедростта си към бедните.

След Своята прокламация Баб бързо привлича последователи и новото религиозно движение се разпростира в Иран като стихия. Това разрастване предизвиква опозиция и преследване – особено сред религиозния елит, който вижда в Него заплаха за своята власт и авторитет. В разгара на тези репресии Баб бива задържан под стража няколко пъти.

Неговият основен труд – “Баян” – отменя някои мюсюлмански закони и ги замества с нови, уместни за напредъка на епохата. Баянът акцентира върху високите морални норми, като особено подчертава чистотата на сърцето и мотивите. Той защитава положението на жените и бедните, насърчава образованието и полезните науки.

Централна тема в Баяна е предстоящото пришествие на втори Божи Пратеник, Който ще бъде много по-велик от Баб и Чиято мисия ще ни въведе в епохата на мир и благоденствие - толкова отдавна обещана в исляма, както и в юдаизма, християнството и всяка друга световна религия.

ПРЕСЛЕДВАНЕ И ЕКЗЕКУЦИЯ

19-shrine3.jpg

Тленните останки на Баб са погребани в този храм, разположен на планината Кармел в гр. Хайфа, Израел. Храмът на Баб е едно от най-свещените места в света за бахаите от цял свят.

Сърцата и умовете на хората, които слушали Посланието на Баб, били заключени в свят, твърде малко променен от Средновековието насам. Провъзгласявайки една напълно нова религия, Баб успял да помогне на Своите последователи да се освободят изцяло от ислямския светоглед и да им даде сили в подготовката за идването на Бахаулла.

Дързостта на тази прокламация – която излага визия за едно напълно ново общество – събужда силен страх сред религиозния и светския елит. Вследствие на това преследването на бабисти бързо набира скорост. Опонентите на Баб в крайна сметка твърдели, че Той е не само еретик, но и опасен бунтовник. И така властите решават да Го екзекутират.

На 9 юли 1850 г. тази присъда е изпълнена в двора на военните казарми в Табриз. Тълпа от десет хиляди души се качва на покривите на казармите, с изглед към площада. Баб и един Негов последовател са привързани към стена с две въжета. Отряд от 750 християнски арменски войници, подредени в три редици от по 250 души, открива огън с три последователни залпа. Небето помръква и целият двор се изпълва с дим и прах.

Както е записано в доклад, изпратен от Британското външно министерство, Баб никъде не можел да се види, когато димът се разнесъл. Неговият следовник стоял невредим и недокоснат от куршумите. Въжетата, с които той и Баб били завързани били нарязани на парчета.

Баб бил открит в килията Си, давайки последни инструкции на един от Своите последователи. По-рано същият този ден, когато пазачите дошли да Го отведат към мястото на екзекуцията, Баб предупредил, че никаква “земна сила” не би могла да Го накара да замлъкне, докато не завърши всичко, което има да каже. Когато пазачите пристигат за втори път, Баб спокойно обявил: “Сега можете да осъществите своите намерения”.

Баб и младият Му последовател били изведени за втори път. Тъй като арменските войски отказали да стрелят отново, бил събран мюсюлмански екзекуционен отряд и му било заповядано да стреля. Този път телата на двамата осъдени били разкъсани, а костите и плътта им смесени в едно. За всеобщо учудване, лицата им били непокътнати.

Въпреки, че властите тогава не разрешили на близките и последователите на Баб да се погрижат за тленните Му останки и ги изхвърлили извън градските стени, за да бъдат разнесени от зверовете и да не остане и следа от тях, Неговите верни и всеотдайни приятели успели в мрака на нощта да заблудят пазачите и да ги отнесат на скрито място. В продължение на 60 години те били крити и съкровено пазени, докато на 21 март 1909 г Абдул Баха успял собственоръчно да положи изстрадалите свети мощи на Баб в специално изградения за целта храм в Хайфа, в полите на планината Кармел, който днес наричаме "Храмът на Баб".