Абдул Баха като млад мъж. Тази фотография, направена за паспорт, е сходна с единствената известна снимка на Бахаулла. Последната се съхранява в Бахайския световен център и от нея не се разпространяват копия, за да не се допусне боготворенето на образа.

Рядко съм виждал човек, чийто външен вид толкова да ме е впечатлил. Висок мъж със здраво телосложение, държащ се изправен като стрела, с бял тюрбан и одежди, дълги черни къдрици, падащи почти до раменете, широко мощно чело, разкриващо силен интелект, съчетан с непоклатима воля, очи, остри като на ястреб и силно изразени, но приятни черти – това беше първото ми впечатление от Абас Ефенди, “Учителят”, както бива наричан. По-красноречив, по-убедителен, по-способен да приведе аргументи, по-отблизо запознат със свещените книги на евреи, християни и мохамедани, по мое мнение, едва ли би могъл да се намери, дори сред красноречивия, схватлив и изтънчен народ, на който той принадлежи. Тези качества, съчетани с поведение едновременно величествено и дружелюбно, ме накараха да престана да се учудвам на влиянието и респекта, на които той се радва дори извън кръга последователи на своя баща. Относно величието на този мъж и неговата сила никой, който го е видял, не би могъл да има съмнение.”

Едуард Г. Браун, учен от Кембридж, който за първи път се среща с Абдул Баха през 1890 г. и след това го опознава добре.