Бахайската концепция за живота след смъртта е дълбоко залегнала в ученията за природата на душата и смисъла на земния живот.
Бахаулла
смята, че всяко човешко същество притежава индивидуална, рационална
душа. В този живот, казва Той, душата е свързана с физическото тяло,
както слънцето е свързано със земята. Тя оживява тялото и е неговата
истинска същност.
Въпреки че е неоткриваема с физически
средства, душата се проявява чрез качествата на характера, който
асоциираме с всеки човек. Душата е център на средоточие за любовта и
състраданието, за вярата и смелостта и за други “човешки качества”,
които не могат да бъдат обяснени, ако възприемаме човешкото същество
само като животински вид или като комплексен органичен механизъм.
Душата
не умира – тя продължава своето съществувание вечно. Когато човек умре,
душата бива освободена от връзките си с физическото тяло и започва своя
път нагоре през духовните светове. За бахаите духовният свят е
продължение – извън времето и пространството – на нашата вселена, а не
физически отделено, отдалечено място.
Навлизането в
отвъдния свят носи голяма радост. Бахаулла оприличава смъртта на
процеса на раждане. Ето Неговото обяснение: “Отвъдният свят е толкова
различен от този свят, колкото този свят е различен от света на детето,
все още намиращо се в утробата на майка си.”
Аналогията с
утробата в много отношения обобщава бахайската концепция за земното
съществуване. Както утробата представлява важно място за първоначалното
физическо развитие на индивида, така и физическият свят осигурява
матрицата за развитие на индивидуалната душа. Бахаите разглеждат живота
като форма на богослужение, където човек се развива и усъвършенства
качествата, от които ще се нуждае в предстоящото си съществувание.
“Знай,
че наистина, ако човешката душа е вървяла по Божиите пътеки, тя със
сигурност ще се върне и ще бъде привлечена към славата на Възлюбения”,
пише Бахаулла. “В името на Божията добродетел! Тя ще придобие
състояние, което никое перо не може да опише и никой език да обрисува.”
Раят
може да се разглежда отчасти като състояние на близост до Бог, а адът
като състояние на отдалеченост от Бог. Всяко състояние е естествено
последствие на индивидуалните усилия да се развиваме духовно. Ключът
към духовния прогрес е да следваме пътя, очертан от Божието Проявление.
Извън това обяснение, точната природа на естеството на
живота след смъртта остава мистерия. “Природата на душата след смъртта
никога не може да бъде описана”, пише Бахаулла.