Новини

Бахайската вяра в България

Кратък исторически преглед

По стечение на обстоятелствата Бахайската вяра е свързана макар и непряко с България от преди повече от един век. Основателят на тази световна религия Бахаулла бива заточен и прекарва близо пет години (1863-1868 г.) в Одрин, а след това е изпратен в града-затвор Акка  в Палестина — древната крепост на кръстоносците, позната като Сен Жан д’Акр.

Историята на Бахайската вяра в България започва с идването на Марта Рут в началото на февруари 1926 г. Тя остава в продължение на 12 дни, като изнася лекции и се среща със студенти, а също така изпраща книга за Бахайската вяра и писмо на цар Борис IIІ и сестра му княгиня Евдокия. Марта Рут се връща отново в България на 17 октомври 1927 г., като остава няколко седмици и изнася лекции в различни градове из страната. В местните вестници са публикувани редица статии за нейното посещение и за Бахайската вяра.

marie-w-flowers-bw-600-dpi-equalize-small.jpg

Кралица Мария Румънска

По време на второто си посещение в България, Марта Рут получава поредна аудиенция с кралица Мария Румънска в летния дворец на кралицата в Балчик. Марта Рут е тази, която през 1926 г. запознава кралица Мария с Бахайската вяра, изпращайки й книгата на д-р Джон Есълмонт „Бахаулла и Новата ера”.  Кралица Мария прочита книгата още същата нощ и на другия ден споделя с Марта Рут следното: „Аз намерих отговора на целия си копнеж за истинска религия... Вече съм готова да умра, изпълнена с надежда, но се моля Богу да не ме взима все още, защото имам още много работа да свърша”.

Дълбоката и искрена връзка на Кралица Мария с Бахайската вяра намира израз и в много нейни изказвания и писма. Така например през 1934 г. тя пише:

appreciation-1934-bw-72dpi.jpg

„Бахайското учение носи мир на душата и надежда на  сърцето. За търсещия сигурност, словата на Отца са извор в пустинята след дълго скитане”. И по-късно, през 1936 г. кралица Мария отново споделя: „Днес, когато светът е изправен пред такава криза на обърканост и смут, ние трябва повече от всякога да сме твърди във Вярата, мъчейки се да открием онова, което ни обединява заедно, вместо да ни разделя. За търсещите светлина, Бахайските учения са звезда, която ги води към по-дълбоко разбиране, сигурност, мир и доброжелателство с всички хора”.

България е посещавана и от други светли личности, запалени от пламъка на Откровението на Бахаулла. Така например, през 1928 г. Луиза Грегъри се заселва във Варна. Тя прекарва там четири години, като след заминаването си оставя една малка, но жизнена общност.

През 1931 г. в страната пристига Джордж Адам Бенке, бахай от Лайпциг, който е избран за почетен вицепрезидент на провеждащата се по това време Българска есперантистка конференция. Той умира през следващата година в София, където е погребан. Същата година на 65-годишна възраст в София идва Мариън Джак, която възнамерява да престои само няколко месеца, но остава до смъртта си, 23 години по-късно.

sofia2.jpg

Бахаи от София. Снимка от началото на 30-те. На втория ред, вляво от центъра е Джордж Адам Бенке, а вдясно от центъра - Мариън Джак.

През 1933 г. властите налагат редица ограничения върху дейността на религиозните общности, но въпреки трудностите през юли 1934 г. над тридесет вярващи избират първия Местен духовен съвет на бахаите в София.

Дейността на общността се състои в споделяне на ученията на Бахайската вяра чрез беседи и срещи, събирания за изучаване на свещените писания и отбелязване на бахайските празници и свещени дни. Издадени са и първите бахайски книги на български език — “Бахаулла и Новата Ера” (1932 г.) и “Скритите слова” (1937 г.)

След установяването на комунистическата власт разпространението на Бахайската вяра, както и на другите вероизповедания, става почти невъзможно и нейните последователи в страната са единици.

annemarie-kruger-book-cover-descreened-small.jpg

Анемари Крюгер

През 1984 г., след няколко предшестващи посещения в България, в страната се заселва Анемари Крюгер. Тя е внучка на известния учен, проф. Август Форел, който след кореспонденция с Абдул Баха приема Бахайската вяра за свой духовен път в живота.  С изключително  постоянство и търпение, внимателен подход и искрена обич Анемари Крюгер споделя ученията на Бахаулла със свои близки и познати и поддържа пламъка на вярата в сърцата на малцината вярващи. Тя истински тачи България и я нарича „своята втора родина”. На 20 септември 2006 г. светлата душа на Анемари Крюгер пое по своя път към Царството във висините, а българската земя съхрани завинаги тленните й останки. Биографичната книга „Живот за Вярата” описва пословичната й преданост и всеотдайност в служенето на Делото на Бахаулла - за благото на хората, които тя толкова много обичаше.

Скоро след демократичните промени през 1990 г., броят на последователите на Бахайската вяра в България значително нараства.

first_convention.jpg

Миг от първия национален събор на бахаите в България. В средата: Ръката на Божието Дело Аматул Баха Рухийе Ханум

В самото начало на 1991 г. вече съществува достатъчно голяма общност в Пловдив, за да бъде избран там Местен духовен съвет. Няколко месеца по-късно е избран и Местен духовен съвет в София, последван от градовете Стара Загора и Благоевград. Същата година бахаите в България провеждат първата си Национална конференция в Пловдив. През ноември 1991 г. Бахайската вяра е официално регистрирана като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията, а през май 1992 г., по време на първия Национален бахайски събор е избран Национален духовен съвет на бахаите в България.

На 29 ноември 1993 г. съгласно Заповед на зам.-министъра № P-61/29.11.1993 и на основание решение № 86 на Министерския съвет и чл. 6 от Закона за изповеданията, бе утвърден Уставът на Бахайската общност в България, а на 28 декември 1993 г. бе регистриран към Дирекция по вероизповеданията и нейният върховен духовно-административен орган — Националният духовен съвет.